Menu
v-tarnovo-logo

Велико Търново

Положителна динамика на икономиката в навечерието на пандемията.

Ръст на продукцията и добавената стойност, ръст в броя на наетите лица в услугите

ВОДЕЩИ ИКОНОМИЧЕСКИ СЕКТОРИ

на територията на община Велико Търново

Икономиката на Велико Търново е сравнително разнообразна. Преработващата промишленост създава 28,4% от добавената стойност на предприятията.

Услугите играят водеща роля в икономиката на Велико Търново. Търговията и строителството носят съответно 17,9% и 12,9% от добавената стойност на предприятията в общината.

На следващо място са транспортът (7,4% от добавената стойност) и здравеопазването (5,7% от добавената стойност). Предприятията в хотелиерството и ресторантьорството носят 3,8% от добавената стойност.

Структура на икономиката на община Велико Търново и България според добавената стойност по факторни разходи на нефинансовите предприятия, 2019 г. (представена на схемата).

Велико Търново е вторият по големина икономически център в рамките на Северен централен район (СЦР)

РЪСТ НА БВП

в област Велико Търново

Брутният вътрешен продукт (БВП) на област Велико Търново достига 2 592 млн. лв. през 2019 г., което е 2,2% от националния продукт и 29,1% от БВП на Северен централен район.

БВП на човек от населението във Велико Търново е 11 071 лева през 2019 г., което поставя областта на 11-то място в страната.

БДС ПО ИКОНОМИЧЕСКИ СЕКТОРИ

в област Велико Търново

Брутната добавена стойност (БДС) в област Велико Търново е 2 238 млн. лв. през 2019 г., като нараства с 33% в периода от 2014 до 2019 година.

Икономиката на област Велико Търново е доминирана от услугите, които създават 66% от добавената стойност в областта; около 28% от добавената стойност се създава в индустрията, а други 7% – в селското стопанство.

Велико Търново се оформя като основна дестинация за дигитални компании след водещите София, Пловдив, Варна и Бургас

ДИНАМИКА НА ВОДЕЩИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ СЕКТОРИ

в обЩИНА Велико Търново

Сред най-динамичните сектори в икономиката на Велико Търново са информационните и комуникационните технологии (4,0% от добавената стойност), административните и спомагателни дейности (3,9% от добавената стойност) и професионалните дейности (3,0% от добавената стойност).

Информационните технологии и услуги и административните дейности на практика удвояват своята добавена стойност в периода от 2014 до 2019 година;

РАЗБИВКА НА ПРЕРАБОТВАЩАТА ПРОМИШЛЕНОСТ

на територията на община Велико Търново

Произведената продукция в промишлеността е на стойност 512 млн. лв. през 2019 г. Водещите сектори са хранително-вкусовата промишленост и производството на изделия от каучук и пластмаси.

Тези сфери носят близо 65% от произведената продукция в промишлеността на Велико Търново. На следващо място идват производството на текстил и облекло, машиностроенето и производството на метални изделия.

Добавената стойност на един нает в промишлеността достига 26 727 лв. през 2019 г. Средната брутна месечна заплата в промишлеността расте изпреварващо и достига 1 028 лв. през 2019 г.

Разнообразен туристически поток и ръст в броя на пренощувалите лица

БРОЙ ПРЕДПРИЯТИЯ И НАЕТИ ЛИЦА

на територията на община Велико Търново

В условия на икономически подем броят на предприятията в община Велико Търново се увеличава с 5,2% в периода от 2014 до 2019 г. и достига 5 182;
92% от предприятията в община Варна са микропредприятия (от 0 до 9 наети лица). В тях работят около 18% от наетите лица.

330 са малките предприятия (от 10 до 49 наети), като в тях работят 25% от всички наети лица.

72 са средните предприятия (от 50 до 249 наети), като в тях работят 31% от всички наети лица.

Големите предприятия (над 250 наети лица) са 11 и осигуряват заетост на 8 201 лица или близо 26% от наетите.

Все по-голяма част от заетостта в община Велико Търново се концентрира в средните предприятия.

Растеж подкрепен от човешкия капитал – относително висок брой студенти и висок дял на висшистите в работната сила

ПРЕКИ ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ

в предприятията в община Велико Търново

Преките чуждестранни инвестиции на територията на община Велико Търново са на стойност 61 млн. евро към края на 2019 г..

Най-голям дял от преките чуждестранни инвестиции в нефинансови предприятия в община Велико Търново са насочени към индустрията – над 45% през 2019 година.

На следващо място се нареждат операциите с недвижими имоти, които формират над 27% от преките чуждестранни инвестиции в нефинансови предприятия.

Развита индустрия в широката периферия на Велико Търново и потенциал за партньорство със съседни общини по отношение на индустриалните терени

КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ

и потенциал за развитие

Община Велико Търново е вторият по големина икономически център в Северен централен район и лидер по отношение на услугите. Разнообразният профил на Велико Търново – в икономически и културен/социален план, задава добри перспективи за развитие. Профилът на индустрията в община Велико Търново има специфичен характер, който го отличава от най-видимите процеси в индустриалното развитие на страната.

Агломерационните ареали в Северен централен регион са разположени в двата края на региона, като ареалите на Габрово и Велико Търново имат значителна контактна граница помежду си. Ареалите на Велико Търново и Русе изграждат и са много добре свързани посредством централната основна ос на развитие в посока „север–юг“. Взаимодействието по тази ос е с много добър потенциал за ускоряване бъдещо развитие на региона.

Ключово за индустриалното развитие на Велико Търново е партньорството със съседните общини – с фокус върху Горна Оряховица и Лясковец. Обособяването на Велико Търново като инвестиционна дестинация за индустриални инвестиции следва да обединява потенциала на тези общини – възползвайки се от човешкия капитал на Велико Търново и индустриалните терени на територията на периферните общини. И двете съседни общини са индустриални, като концентрацията на произведената продукция в преработващата промишленост е над 50% в Горна Оряховица и близо 80% в Лясковец. На територията на двете общини функционират и някои от най-големите предприятия в областта. Триградието Велико Търново – Горна Оряховица – Лясковец е логично да се разглежда и представя като една инвестиционна дестинация.

Велико Търново има потенциал за развитие в дигиталната сфера и се оформя като петата аутсорсинг дестинация в страната

РАЗБИВКА НА НАЕТИТЕ ЛИЦА

в преработващата промишленост в община Велико Търново

Преработващата промишленост на територията на община Велико Търново наема общо 6,9 хил. работници, като техният брой спада с около 9% в периода от 2014 до 2019 година.

В хранително-вкусовата промишленост са наети 30% от работещите в промишлеността в рамките на общината.

Средната брутна месечна заплата в промишлеността расте изпреварващо и достига 1 028 лв. през 2019 г., което е малко над средната заплата за община Велико Търново.

НАЕТИ ЛИЦА

в третичния обслужващ сектор в община Велико Търново

Общо 23 839 души са наети в третичния сектор в община Велико Търново през 2019 г., като това са 75% от всички наети на територията на общината. Броят на наетите в услугите постоянно нараства и води динамиката на пазара на труда в община Велико Търново.

В периода от 2014 до 2019 г. броят на наетите в услугите в община Велико Търново нараства с над 1,6 хил. души. Новите работни места са концентрирани в строителството (+638 наети), транспорта (+587 наети), хотелиерството и ресторантьорството (+170 наети), както и в административните и спомагателни дейности (+667 наети), информационните технологии и услуги (+102 наети) и класическите професионални дейности (+62 наети).

ИКОНОМИКАТА НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО

в контекста на регионалното развитие

Велико Търново е ключов икономически център в рамките на Северен централен район (СЦР). За разлика от Североизточен район, който е силно доминиран от икономика на област Варна, в СЦР се наблюдава в по-голяма степен полицентричен модел.

Русе и Велико Търново все пак са лидерите в района, като концентрират 60% от брутния вътрешен продукт на СЦР.

За разлика от демографския подем и силната регионална роля на община Варна в Североизточния район обаче, Русе и Велико Търново все още не успяват да имат широк регионален ефект и да обърнат категорично негативните демографски тенденции.

Положителна динамика на икономиката в навечерието на пандемията – ръст на продукцията и добавената стойност, ръст в броя на наетите лица в услугите

ИНОВАЦИОНЕН ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО

и развитие в дигиталната сфера

За научната и развойната дейност в общината е ключова ролята на висшето образование. Във Велико Търново се обучават близо 12 хил. студенти, като около 9,2 хил. от тях се обучават в Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий” и над 2 хил. са в Национален военен университет “Васил Левски” – Велико Търново.

Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий“ покрива почти всички професионални направления. Висшето училище се класира на четвърто място в направление Информатика и компютърни науки, което е особено релевантно към иновационния му потенциал, а класирането му в тази категория постепенно се подобрява. Реализацията на завършилите студенти в региона обаче остава относително ниска.

Велико Търново има относително добра среда за развитие на стартъпи и ръст в дигиталната сфера. Годишният доклад на Българската асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) представя профил на местната екосистема на Велико Търново и посочва като силни страни на общината както добрите висши училища, така и големият брой професионални средни училища.

Велико Търново се разглежда като петата аутсорсинг дестинация в страната – след София, Пловдив, Варна и Бургас. Характерното за Велико Търново и другите дестинации извън топ 3 на страната е преобладаващото присъствие на компании, чийто централен офис е в София. На практика това са компании, които разрастват присъствието си в България и поглеждат към други градове за втори и трети офиси.

На този етап в община Велико Търново повечето аутсорсинг компании са в сферата на бизнес услугите, спрямо тези в информационните технологии. Това обяснява и големият ръст в административните услуги, които отчитат най-голям брой на нови работни места в общината. Макар и да се развива добре, секторът на информационните технологии все още не създава толкова нови работни места, тъй като процесът на преориентиране на технологични компании към вторичните центрове тепърва започва.

bg_BGБългарски